Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
26. И предадох в ръцете им с теглилка: сребро — шестстотин и петдесет таланта, и сребърни съдове — за сто таланта, злато — сто таланта,
27. златни чаши — двайсет, за хиляда драхми, и два съда от най-добра, бляскава мед, ценима като злато.
28. И казах им: вие сте светиня Господу, и съдовете са светиня, и среброто и златото — доброволен принос на Господа, Бога на отците ви.
29. Бдете и запазете това, докле го предадете с теглилка на началниците над свещениците, левитите и отценачалниците Израилеви в Иерусалим, в съкровищницата при дома Господен.
30. Свещениците и левитите приеха претегленото сребро, злато и съдове, за да ги занесат в Иерусалим, в дома на нашия Бог.
31. Тогава тръгнахме от река Ахава на дванайсетия ден от първия месец, за да идем в Иерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и ни завардяше от неприятелска ръка и от ония, които ни причакваха по пътя.
32. И стигнахме в Иерусалим, дето престояхме три дни.
33. На четвъртия ден предадохме с тегло среброто, златото и съдовете в дома на нашия Бог в ръцете на свещеник Меремота, син Уриев, и с него на Елеазара, син Финеесов, и с тях на Иозавада, син Иисусов, и на Ноадия, син Винуев — левити,
34. всичко с брой и с тегло. И всичко претеглено бе същевременно записано.
35. Дошлите от плен преселници принесоха всесъжение Богу Израилеву дванайсет телци за цял Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванайсет козела в жертва за грях: всичко това за всесъжение Господу.
36. И предадоха царските заповеди на царските сатрапи и на задречните областеначалници, и те почетоха народа и дома Божий.
Глава 9.
1. Като се свърши това, началниците се приближиха до мене и казаха: народът Израилев и свещениците и левитите не са се отделили от другоплеменните народи с техните гнусотии, от хананейци, хетейци, ферезейци, иевусейци, амонци, моавци, египтяни и аморейци,
2. защото взеха техни дъщери за себе си и за синовете си, светото семе се смеси с другоплеменни народи, и при това ръката на най-видните и най-главните беше първа в това беззаконие.
3. Като чух тия думи, раздрах долната си и горна дреха, скубех космите на главата си и на брадата си и седях печален.
4. Тогава се събраха при мене всички, които се побояха от думите на Бога Израилев поради престъпленията на преселниците, и аз седях печален до вечерната жертва.
5. А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,
6. и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.
7. От дните на отците ни до днес ние сме в голяма вина, и поради нашите беззакония бидохме предадени ние, царете ни, свещениците ни, — в ръцете на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и похула, както е и сега.
8. И ето, след малко време, ни се дарува милост от Господа, нашия Бог, Който остави у нас неколцина оцелели и ни даде да се утвърдим в мястото на светинята Му; просвети ни очите нашият Бог и ни даде да се съживим малко в робството си.
9. Ние сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни остави. Той наведе към нас милостта на персийските царе, да ни дадат да се съживим, да въздигнем дома на нашия Бог, да го подновим от развалините му, и дадоха ни ограда в Иудея и в Иерусалим.
10. А сега, какво да кажем, Боже наш, след това? Защото ние отстъпихме от Твоите заповеди,
11. които ни даде чрез Твоите раби, пророците, като каза: земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с нечистотиите на другоплеменните народи, с техните гнусотии, с които са я напълнили от край до край с мръсотиите си.
12. Затова не давайте дъщерите си за синовете им, и дъщерите им не взимайте за синовете си, и не търсете мира им, нито благата им довека, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си довека.
13. И след всичко, що ни сполетя поради лошите ни дела и поради голямата наша вина, и, — защото Ти, Боже наш, ни пощади не според беззаконието ни и ни даде такова избавление, —
14. нима пак ще нарушаваме Твоите заповеди и ще влизаме в родство с тия отвратителни народи? Не ще ли се прогневиш нам дори до погубване, тъй че да няма оцелели и да няма спасени?
15. Господи, Боже Израилев! Ти си праведен, защото ние оцеляхме доднес; и ето, ние сме в беззаконията си пред Твоето лице, макар че след това не би трябвало да стоим пред Твоето лице.
Глава 10.
1. Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.